Интервю на Лиляна Караджова
Иван Газдов
Професор д-р Иван Газдов e един от най-значимите, изявени и разпознаваеми съвременни художници. Известен е със своя стил „графикатура”, в който е създал над 300 произведения. Професор д-р Иван Газдов е ректор на Академията в периода 1999-2003 г. и е извел десетки випуски в специалност „Плакат”. Носител на 34 награди, от тях 14 международни. На 2 ноември проф. Иван Газдов навърши 70 години, което е и повод за юбилейната му изложба „Синтетична графикатура“ в галерия „Червената точка”. Куратор на събитието е Боряна Вълчанова, което включва непоказвана досега колекция от 20 автопортрета, рисувани между 1965 г. и 2015 г. Експозицията представя и портрети на Кръстю Лафазанов, Татяна Лолова и Радой Ралин, творби от известните цикли „Кавъркласик графикатури” и „Човешка КОмедия”, както и нови произведения, обединени под името „Майковци и татки”. С проф. Иван Газдов разговаряме за юбилейната му изложба „Синтетична графикатура“.
– Г-н Газдов, как да разбираме идеята за „Синтетична графикатура“?
– На фона (бекграунда) на „аналитична”, „епидермална”, „оптична”, „сензорна графикатура” през десетките години от нейното създаване в последния цикъл „Майковци и татки” от настоящата изложба графичният образ се увенча с много ефектна „синтетична” форма.
– Каква е историята на цветните колажи в изложбата?
– Така наречените „цветни колажи” са вариант, опит, експеримент да се преведат графиките в цвят. Всъщност стойностното наименование на този цикъл е „Цветна версия”, като работата става картина в обичайния спектър на цветната „питореска” и по този начин се опитва да спечели още симпатия.
– Бихте ли описал 70-годишния си юбилей в хумористичен стил?
– Може би единственото нещо, с което човек се сблъсква съвсем неочаквано, внезапно, безвъзвратно и безмилостно. Това е навършването на определена възраст, не знам защо мерена в години – 70 год. Ако кажем 840 месеца броенето олеква в бебешкия диапазон на отчитане на времето. Ако кажем пък 36 милиона и 300 хиляди ще изпитаме блаженото състояние на богаташ – милионер, макар това да се отнася за минути.
– Какво научихте за себе си в процеса на създаване на автопортрети?
– Автопортретът не е учебно помагало, обикновено рисувах по един годишно, през лятото в ателието в Медвен. Колекцията стана голяма и реших да покажа част от нея като възможност да се види „другото лице” на художника, рисуващ със сто различни техники.
За душата, алтер егото, Фройд, Киркегор и други глупости има кой да говори. За мен е важно Кенет Кларк да подскочи от възторг…, е, не много, около 30 см от земята.
– Каква е пропорцията между личното усещане и популярния образ в портрети на артисти като Кръстю Лафазанов и Татяна Лолова?
– Понеже в годините така се получи, че се сближихме изключително много с артистите, за което впрочем те имат решителната заслуга, аз съм патологичен темерут, за мен няма популярен образ, освен личният. Не си говорим за изложби и спектакли… Портретите станаха трудно, за около две години, през които се утаи чистата форма на лицата, в която приликата идва от един единствен контур.
– Разкажете за новия съавторски сборник с фейлетони на Михаил Вешим.
– Не бих казал съавтор, по-скоро един възторжен вицов вицуализатор, защото да се илюстрира Вешим е предизвикателство на квадрат. Неговият свят е необхватен, под или над изреченията има простори на хумор, сатира, присъда, радост, тъга и най-важното – литературна структура на високо ниво. Така че аз съм само съучастник.
– Има ли различни видове хумор във визуалното изкуство и какви са те?
– Визуалният хумор не е по-различен от „обикновения”. И там има ироничен, сардоничен, черен, дебелашки, интелектуален и т.н. варианти на хумор, реализирани чрез най-различни образни технологии и средства. За хумора в графикатурите ще кажа, че той се появява изцяло благодарение на графичните форми и извират от тях. Или както гениално казваше баща ми „Какво рисуваш с тези кривундели”.
Графикатура на Иван Газдов от поредицата „Човешка комедия“.
– Има ли тема или сюжет в създадения от вас жанр Графикатура, която периодично да сте преоткривал?
– Аз правя графика и важното е тя – графичната форма, да е динамична по много направления и това, че покарай нея се забелязват сюжети, не е основно. Сюжетът е само примамката – червейчето, с което се покорява зрителя и той може да е всякакъв. Има безлични фигуративни пространства, а има и възторжени нефигуративни.
– Има ли човешки особености – „деформации”, които да са достойни за изобразяване и такива, които да намирате за дребни?
– Понеже не съм философ, а график, ще кажа, че няма „дребни” и „едри” графични деформации. В изкуството има хем акцент, хем баланс.
– Кое е най-важното за вас професионално признание?
– Когато се срещна с нечий възторг в океана от безразличие. Графиката е условно изкуство и трудно вирее там, където се толерира „oil on canvas”, което не значи „шарлан върху покривка”, а нещо, което всеки си въобразява, че разбира. „Маслени бои върху платно” е свещената формула на невежите.
-Какви са нещата, които продължават да ви впечатляват и вълнуват?
-Впечатлението и вълнението всеки път е уникално, защото забележете, аз не съм стругар, който прави едно и също и ако го измени ще го накажат. Всяка рисунка трябва да е нова, за което съвсем не е задължително да ме похвалят.
И накрая искам да кажа на всички, че адукторите ми са здрави, ако се травмират тутакси ще ви се обадя. Наивна шега за разликата в уважението на хората на спорта и на изкуството.
ИЗКУСТВО под наклон 